Янко Русев

Янко Русев е известен български бивш състезател по вдигане на тежести, олимпийски, петкратен световен и петкратен европейски шампион, треньор и спортен деятел. Роден е на 1 декември 1958 година в Ивански, Шуменско. На 15-годишна възраст кандидатства в Спортно училище „Олимпийски надежди“ (София) (1973). Приемната комисия го обявява за безперспективен щангист. Единадесет години по-късно Янко Русев ще слезе от подиума с 5 световни, 5 европейски и олимпийска титла от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. В актива му са 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул.Първоначално тренира футбол и борба. След това се насочва към вдигането на тежести. Във втори курс на СПТУ по машиностроене (Шумен) го забелязва Иван Абаджиев. Едва 19-годишен стартира при мъжете на световното първенство в Щутгарт и печели сребърен медал. Следва и първа титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг, САЩ. Преминава в по-горната категория – до 67,5 кг. Тогава започва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, която продължава 5 години. В знак на огромно уважение към Янко, Йоахим Кунц кръщава на българския спортист дъщеря си Янка. Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Там Янко Русев успява да победи германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда. За награда получава автомобил „Волга“ и 1000 долара. След турнира „Дружба“ във Варна (1984) прекратява спортната си кариера и в продължение на 6 години е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор. През 1985 г. завършва Националната спортна академия. През 1990 г. заминава за Япония и е консултант на националния им тим. От 1995 г. досега е личен треньор на известни български щангисти, помощник-треньор на националния отбор и изпълнителен директор на спортен клуб по вдигане на тежести „Левски“. Старши треньор на националния тим по вдигане на тежести на Азербайджан (2009-2011). На 2 февруари 2009 година президентът Георги Първанов награждава Янко Русев с орден „Стара планина“ II степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му“. Янко Русев е почетен гражданин на Шумен.

Румяна Нейкова

Родена е на 6 април 1973 г. в град София. Започва да се занимава с академично гребане през 1985 г. в „ЦСКА“ (София) под ръководството на Верка Алексиева. Отначало не се състезава индивидуално, а в отбор от две или четири гребкини на лодка. Първия успех идва през 1989 г. като е световна вицешампионка за девойки, а през следващата година става световна шампионка за девойки. Завършва Спортно училище „Генерал-лейтенант Владимир Стойчев“ (София). На 01.05.2003г подписва с Клуб по академично гребане„Черно море“, в този клуб се съзтезава до края на спортната си кариера. Участва на летните олимпийски игри в Барселона и летните олимпийски игри в Атланта. По-късно се ориентира към скифа и печели първия си медал на световното първенство-бронзов (1999). На летните олимпийски игри в Сидни остава втора, след беларускинята Екатерина Карстен, като победителката е била определена едва след фото-финиш. През 2002 г. и 2003 г. печели златни медали от световните първенства в Севиля и Милано и стана единствената българка с два златни медала от световни първенства по гребане. На първенството от 2002 поставя нов световен рекорд на скиф от 7:07 минути. На олимпийските игри в Атина остава трета, след германката Катрин Рутшов-Стомпоровски и Екатерина Карстен. На световното първенство през 2005 г. в Гифу, (Япония), Румяна Нейкова и Миглена Маркова печелят сребърни медали на двойка-скул. На световното първенство в Мюнхен, през 2007 г., печели сребърен медал. Месец по-късно спечелва титлата на Европейското първенство в Познан. На петата си олимпиада, летните олимпийски игри в Пекин е олимпийска шампионка в дисциплината скиф с резултат от 7:22:32 минути.

Христо Марков

Роден е на 27 януари 1965 г. в Димитровград. Състезава се в дисциплината троен скок. Негов треньор е Чавдар Чендов. Марков притежава всички възможни златни медали в леката атлетика. Европейски шампион за юноши (1983), световен шампион за мъже в зала (1985) и на открито (1987) — единственият в историята на българската мъжка атлетика. Има 2 сребърни медала от европейски първенства в зала (1987) и на открито (1990). 4-ти на световното първенство в зала през 1987 г. Майстор на спорта. Треньор на българската олимпийска шампионка Тереза Маринова.

Продан Гарджев

Продан Стоянов Гарджев е български състезател по борба свободен стил категория 87 кг.
Роден е на 8 април 1936 г. в с. Росеново, Бургаско. С борба започва да се занимава още от дете. Негов треньор е Костадин Жабов. Състезава се за СК „ЦСКА“ и СК „Черноморец“. Двукратен световен първенец от София (1963) и Толедо (1966). Бронзов медалист от световното първенство в Манчестър (1965) г. Печели бронзов медал от европейско първенство (1967) и сребърен медал (1968). Олимпийски шампион от Летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. и бронзов медалист от Летните олимпийски игри в Мексико през 1968. Два пъти е провъзгласен за Спортист № 1 на България (1963,1966). Неговото име носи Национален турнир по народна борба и спортен клуб в град Бургас. Почетен гражданин на Бургас (1963).

Петър Киров

Петър Киров е български състезател по борба класически стил.
Роден е на 17 септември 1942 г. в с. Калчево, Ямболско. Работи като стругар в ямболския завод „Сила„ и през през 1963 г. и започва да тренира борба в класическата борба при треньора Пантелей Боев в категория до 52 кг. Състезава се само за СК „Академик“ (София). Треньора Димитър Добрев го привлича в националния отбор. През кариерата си печели 52 златни медала от различни първенства. Притежател е на два златни медала от летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г. и летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. Трикратен световен шампион от Едмънтън (1970), София (1971) и Катовице (1974). Четири пъти е печелил Европейското първенство по борба: Минск (1967), Берлин (1970), Мадрид (1974) и Санкт Петербург (1976). Има един сребърен и един бронзов медал от първенствата през 1968 и 1972 г. Единадесет пъти e носител на златния пояс на „Никола Петров”. Обявен е за спортист на годината на България за 1971 и 1972 г. Завършва с отличие висше образование ВИФ (1971). Редовен аспирант в Москва (1979), кандидат на педагогическите науки (1983). Защитава хабилитационен труд „Нестандартното технико-тактическо майсторство в класическата борба“ (2006). Работил като старши треньор на националния отбор по класическа борба, заместник-председател на СД „Академик“ (София), председател на Българската федерация по борба и ръководител катедра „Борба и джудо„ в НСА. Награден с Орден „Стара планина“ I степен „за изключителните му заслуги и принос за развитието на българския спорт и по повод 60 години от рождението му“ (2002).